вълшебник

Речник на българския език

вълшѐбник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. вълшѐбници, м.
1. В приказките: магьосник.
2. Прен. Човек, който очарова, пленява, омайва.

Грешни изписвания (3)

  • валшебнек
  • валшебник
  • вълшебнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въл-шеб-ник
непълен член въл-шеб-ни-ка
пълен член въл-шеб-ни-кът
мн.ч. въл-шеб-ни-ци
членувано въл-шеб-ни-ци-те
бройна форма въл-шеб-ни-ци
звателна форма въл-шеб-ни-ко