чародей

Речник на българския език

чародѐй съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

чародѐят, чародѐя, мн. чародѐи, м. Вълшебник, магьосник. Като чародей лекарят премахна болката.
прил. чародѐйски, чародѐйска, чародѐйско, мн. чародѐйски.

Грешни изписвания (3)

  • чарудей
  • чъродей
  • чърудей

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ча-ро-дей
непълен член ча-ро-дея
пълен член ча-ро-де-ят
мн.ч. ча-ро-деи
членувано ча-ро-де-и-те
бройна форма ча-ро-дея
звателна форма