любознателност

Речник на българския език

любозна̀телност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (8)

  • любознателнос
  • любознателнус
  • любознатилнос
  • любознатилнус
  • любузнателнос
  • любузнателнус
  • любузнатилнос
  • любузнатилнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лю-боз-на-тел-ност
членувано лю-боз-на-тел-ност-та
мн.ч. лю-боз-на-тел-нос-ти
членувано лю-боз-на-тел-нос-ти-те
звателна форма