ученолюбие

Речник на българския език

ученолю̀бие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • оченолюбие
  • оченулюбие
  • очинолюбие
  • очинулюбие
  • ученулюбие
  • учинолюбие
  • учинулюбие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уче-но-лю-бие
членувано уче-но-лю-би-е-то
мн.ч. уче-но-лю-бия
членувано уче-но-лю-би-я-та