любеница

Речник на българския език

любенѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. любенѝци, ж. Диал. Диня.

Синоними

Грешни изписвания (11)

  • лйобеница
  • лйобеницъ
  • лйобиница
  • лйобиницъ
  • лйубеница
  • лйубеницъ
  • лйубиница
  • лйубиницъ
  • любеницъ
  • любиница
  • любиницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лю-бе-ни-ца
членувано лю-бе-ни-ца-та
мн.ч. лю-бе-ни-ци
членувано лю-бе-ни-ци-те
звателна форма