диня

Речник на българския език

1. дѝня съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. дѝни, ж.
1. Едногодишно тревисто растение с влачещо се стъбло и голям кръгъл плод с твърда зелена кора и сочна и сладка месеста част, обикновено червена.
2. Плодът на това растение. Купих от пазара голяма диня.
прил. дѝнен, дѝнена, дѝнено, мн. дѝнени. Динено семе.
Нося две дини под една мишница. — Върша едновременно две различни неща.
Слагам/подлагам/турям динена кора. — Измамвам, изигравам някого.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • динъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-ня
членувано ди-ня-та
мн.ч. ди-ни
членувано ди-ни-те
звателна форма

2. Дѝня географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Динъ