лъкатушещ

Речник на българския език

1. лъкату̀шещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • лакатушещ
  • лакатушищ
  • лакътушещ
  • лакътушищ
  • лъкатушищ
  • лъкътушещ
  • лъкътушищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. лъ-ка-ту-шещ
непълен член лъ-ка-ту-ше-щия
пълен член лъ-ка-ту-ше-щи-ят
ж. р. лъ-ка-ту-ше-ща
членувано лъ-ка-ту-ше-ща-та
ср. р. лъ-ка-ту-ше-що
членувано лъ-ка-ту-ше-що-то
мн. ч. лъ-ка-ту-ше-щи
членувано лъ-ка-ту-ше-щи-те

2. лъкатушещ — сег. деят. прич. м. р.

лъкатушещ е производна форма на лъкатуша (сег. деят. прич. м. р.).