лъкатушещи

Речник на българския език

1. лъкатушещи — мн. ч.

лъкатушещи е производна форма на лъкатушещ (мн. ч.).

2. лъкатушещи — сег. деят. прич. мн. ч.

лъкатушещи е производна форма на лъкатуша (сег. деят. прич. мн. ч.).