лов

ловъ̀т, лова̀, само ед., м.
1. Преследване с цел ловене или убиване на диви животни. Организирам голям лов. Отивам на лов. Ще има лов.
2. Дивеч, който е предмет на ловене или убиване. Горите били пълни с лов.
3. Дивеч, убит или уловен при такова преследване. Върнаха се с богат лов.
4. Прен. Преследване с цел улавяне, придобиване. На лов за хора. Лов за силни изживявания.
прил. ло̀вен, ло̀вна, ло̀вно, мн. ло̀вни. Ловна пушка.