гонитба

Речник на българския език

гонѝтба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Гонене, тичане след някого или нещо.
2. Преследване на някого, потискане, тормозене; гонение.
3. Прен. Стремеж за постигане на цел; надпревара.

Грешни изписвания (3)

  • гонитбъ
  • гунитба
  • гунитбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. го-нит-ба
членувано го-нит-ба-та
мн.ч. го-нит-би
членувано го-нит-би-те
звателна форма