ловитба

Речник на българския език

ловитба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ло-вит-ба
членувано ло-вит-ба-та
мн.ч. ло-вит-би
членувано ло-вит-би-те
звателна форма