лимитен

Речник на българския език

лимѝтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. лимѝт

Грешни изписвания (3)

  • лемитен
  • лемитин
  • лимитин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ли-ми-тен
непълен член ли-мит-ния
пълен член ли-мит-ни-ят
ж. р. ли-мит-на
членувано ли-мит-на-та
ср. р. ли-мит-но
членувано ли-мит-но-то
мн. ч. ли-мит-ни
членувано ли-мит-ни-те