лимит

Речник на българския език

лимѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Граница, пределна норма, обикн. за изразходване на нещо. Лимит за ток. Водата над лимита струва по-скъпо. Вмествам се в лимита. Има лимит.
прил. лимѝтен, лимѝтна, лимѝтно, мн. лимѝтни.

Грешни изписвания (1)

  • лемит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ли-мит
непълен член ли-ми-та
пълен член ли-ми-тът
мн.ч. ли-ми-ти
членувано ли-ми-ти-те
бройна форма ли-ми-та
звателна форма