легитимиране

Речник на българския език

легитимиране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ле-ги-ти-ми-ра-не
членувано ле-ги-ти-ми-ра-не-то
мн.ч. ле-ги-ти-ми-ра-ния
членувано ле-ги-ти-ми-ра-ни-я-та