легитимирания

Речник на българския език

1. легитимирания — мн. ч.

легитимирания е производна форма на легитимиране (мн. ч.).

2. легитимирания — мин. страд. прич. м. р. непълен член

легитимирания е производна форма на легитимирам (мин. страд. прич. м. р. непълен член).