легитѝмен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
легитѝмна, легитѝмно, мн. легитѝмни, прил.
1. Който е законен, узаконен. Легитимна власт. Легитимни средства.
2. Който е избран по съответния законен начин, с мнозинство от гласове. Легитимен председател на партия. Легитимна комисия.
1. Който е законен, узаконен. Легитимна власт. Легитимни средства.
2. Който е избран по съответния законен начин, с мнозинство от гласове. Легитимен председател на партия. Легитимна комисия.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- легетимен
- легетимин
- легитимин
- лигетимен
- лигетимин
- лигитимен
- лигитимин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ле-ги-ти-мен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ле-ги-тим-ния | ||
| пълен член | ле-ги-тим-ни-ят | ||
| ж. р. | ле-ги-тим-на | ||
| членувано | ле-ги-тим-на-та | ||
| ср. р. | ле-ги-тим-но | ||
| членувано | ле-ги-тим-но-то | ||
| мн. ч. | ле-ги-тим-ни | ||
| членувано | ле-ги-тим-ни-те | ||