легато

Речник на българския език

1. лега̀то съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

нареч. Спец.
1. В музиката — свързано изпълнение на два последователни тона.
2. Като същ. Дъгичката, която означава такова изпълнение.

Грешни изписвания (3)

  • легату
  • лигато
  • лигату

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ле-га-то
членувано ле-га-то-то
мн.ч.
членувано

2. легато — ср. р.

легато е производна форма на легат (ср. р.).