легат

Речник на българския език

лега̀т прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

мн. лега̀ти, м.
1. ист. В древния Рим — наместник на императора в провинция.
2. В католическата църква — представител на папата. Папски легат.

Грешни изписвания (1)

  • лигат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ле-гат
непълен член ле-га-тия
пълен член ле-га-ти-ят
ж. р. ле-га-та
членувано ле-га-та-та
ср. р. ле-га-то
членувано ле-га-то-то
мн. ч. ле-га-ти
членувано ле-га-ти-те