лагер

Речник на българския език

ла̀гер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ла̀гери, (два) ла̀гера, м.
1. Район извън населено място, където военна част прекарва известно време в палатки или землянки.
2. Място, застроено обикн. с бунгала или палатки, където деца или младежи летуват, както и видът летуване. Край село Равда има студентски лагер. Отивам на лагер. Лагерът трае един месец.
3. Прен. Група от личности, партии, държави, които имат общи белези, положение или интереси. В катедрата се делим на два лагера. По този въпрос в семейството ни има два лагера. Преминавам в лагера на демократическите партии.
прил. ла̀герен, ла̀герна, ла̀герно, мн. ла̀герни.
Концентрационен лагер. — Място за принудително местожителство и труд на мирни хора или военнопленници или на политически неудобни за властта лица.



мн. ла̀гери, (два) ла̀гера, м. Спец. В техниката — машинна част, която поддържа геометричната ос на движещо или люлеещо се тяло.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • лагир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ла-гер
непълен член ла-ге-ра
пълен член ла-ге-рът
мн.ч. ла-ге-ри
членувано ла-ге-ри-те
бройна форма ла-ге-ра
звателна форма