бивак

Речник на българския език

бива̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. бива̀ци, (два) бива̀ка, м. Място извън селище с палатки за временно разполагане на войски, туристи и др.; лагер, стан.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • бевак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. би-вак
непълен член би-ва-ка
пълен член би-ва-кът
мн.ч. би-ва-ци
членувано би-ва-ци-те
бройна форма би-ва-ка
звателна форма