кумов

Речник на българския език

ку̀мов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. кум

Грешни изписвания (3)

  • кумув
  • кумоф
  • кумуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ку-мов
непълен член ку-мо-вия
пълен член ку-мо-ви-ят
ж. р. ку-мо-ва
членувано ку-мо-ва-та
ср. р. ку-мо-во
членувано ку-мо-во-то
мн. ч. ку-мо-ви
членувано ку-мо-ви-те