кум

кумъ̀т, кума̀, мн. ку̀мове и кумовѐ, м. Който е венчавал някого; кръстник.
прил. ку̀мов, ку̀мова, ку̀мово, мн. ку̀мови.
• Ще видим кой кум, кой сват. — Разг. Ще видим кой какъв е.
• От кумова срама. — Разг. Колкото за приличие, от срам пред хората. Усмихва се само от кумова срама.