1.
кръ̀стен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
кръ̀стна, кръ̀стно, мн. кръ̀стни, прил.
1. Който се отнася до кръст.
2. Когото са кръстили като християнин. Децата ѝ са кръстени.
3. Прен. Който е посветен в някаква дейност (обикн. незаконна). Той е кръстен в мафията.
4. Прен. Разг. За алкохол, мляко и др. — който е разреден с вода за увеличаване на обема.
• Кръстен знак. — Молитвен знак у християните; кръст (във 2 знач.).
1. Който се отнася до кръст.
2. Когото са кръстили като християнин. Децата ѝ са кръстени.
3. Прен. Който е посветен в някаква дейност (обикн. незаконна). Той е кръстен в мафията.
4. Прен. Разг. За алкохол, мляко и др. — който е разреден с вода за увеличаване на обема.
• Кръстен знак. — Молитвен знак у християните; кръст (във 2 знач.).
Грешни изписвания (1)
- кръстин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | кръс-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | кръс-те-ния | ||
| пълен член | кръс-те-ни-ят | ||
| ж. р. | кръс-те-на | ||
| членувано | кръс-те-на-та | ||
| ср. р. | кръс-те-но | ||
| членувано | кръс-те-но-то | ||
| мн. ч. | кръс-те-ни | ||
| членувано | кръс-те-ни-те | ||
2.
кръ̀стен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
кръ̀стна, кръ̀стно, мн. кръ̀стни, прил.
1. Който се отнася до кръст.
2. Когото са кръстили като християнин. Децата ѝ са кръстени.
3. Прен. Който е посветен в някаква дейност (обикн. незаконна). Той е кръстен в мафията.
4. Прен. Разг. За алкохол, мляко и др. — който е разреден с вода за увеличаване на обема.
• Кръстен знак. — Молитвен знак у християните; кръст (във 2 знач.).
1. Който се отнася до кръст.
2. Когото са кръстили като християнин. Децата ѝ са кръстени.
3. Прен. Който е посветен в някаква дейност (обикн. незаконна). Той е кръстен в мафията.
4. Прен. Разг. За алкохол, мляко и др. — който е разреден с вода за увеличаване на обема.
• Кръстен знак. — Молитвен знак у християните; кръст (във 2 знач.).
Грешни изписвания (1)
- кръстин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | кръс-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | кръс-т-ния | ||
| пълен член | кръс-т-ни-ят | ||
| ж. р. | кръс-т-на | ||
| членувано | кръс-т-на-та | ||
| ср. р. | кръс-т-но | ||
| членувано | кръс-т-но-то | ||
| мн. ч. | кръс-т-ни | ||
| членувано | кръс-т-ни-те | ||
3. кръстен — мин. страд. прич. м. р.
кръстен е производна форма на кръстя (мин. страд. прич. м. р.).