кривина

Речник на българския език

1. кривина̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. кривинѝ, ж.
1. Само ед. Качество на крив. Дървото беше с голяма кривина.
2. Извивка на път, линия и др. Вървяха по планинските кривини.

Грешни изписвания (7)

  • кревена
  • кревенъ
  • кревина
  • кревинъ
  • кривена
  • кривенъ
  • кривинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кри-ви-на
членувано кри-ви-на-та
мн.ч. кри-ви-ни
членувано кри-ви-ни-те
звателна форма

2. Кривина̀ географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • Кревена
  • Кревенъ
  • Кревина
  • Кревинъ
  • Кривена
  • Кривенъ
  • Кривинъ