дъга

мн. дъгѝ, ж.
1. Част от окръжност; заоблена крива. Чертая дъга с пергел.
2. Дъгообразен предмет. Дъгата над вратата наполовина се беше разрушила. Стегнах дъгите на бъчвата.
3. Природно явление след дъжд — разноцветна ивица на небето, в която се виждат цветовете на спектъра в резултат от пречупването на слънчевите лъчи в дъждовните капки.
прил. дъ̀гов, дъ̀гова, дъ̀гово, мн. дъ̀гови.