кресло

Речник на българския език

кресло̀ съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. кресла̀, ср.
1. Широк, удобен, обикн. тапициран стол с облегалки за ръцете. Кожено кресло. Потъвам в креслото.
2. Прен. Висок пост, място, длъжност. Министерско кресло. Бори се за президентското кресло.
3. Прен. Брой места в кабинет, в министерски съвет. Ще дадат две кресла на демократическата партия. Едно кресло остава незаето.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • крисло

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. крес-ло
членувано крес-ло-то
мн.ч. крес-ла
членувано крес-ла-та