краче

Речник на българския език

крачѐ — съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. крак

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • кръче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кра-че
членувано кра-че-то
мн.ч. кра-че-та
членувано кра-че-та-та

Връзки