стъбълце

Речник на българския език

стъбълцѐ съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • стабалце
  • стабълце
  • стъбалце

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стъ-бъл-це
членувано стъ-бъл-це-то
мн.ч. стъ-бъл-ца
членувано стъ-бъл-ца-та