крайбрежие

Речник на българския език

крайбрѐжие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. крайбрѐжия, ср. Ивицата земя по протежение на морски (или на речен) бряг. Черноморско крайбрежие.

Грешни изписвания (1)

  • кръйбрежие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. крайб-ре-жие
членувано крайб-ре-жи-е-то
мн.ч. крайб-ре-жия
членувано крайб-ре-жи-я-та