бряг

Речник на българския език

1. бряг — съществително име, мъжки род (тип 2) редактиране

Значение

брегъ̀т, брега̀, мн. бреговѐ, (два) бря̀га, м.
1. Ивицата земя край река, море и под.
2. Прен. Предел, граница, край. Литература без брегове.

Синоними

Грешни изписвания (2)

  • брък
  • бряк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бряг
непълен член бре-га
пълен член бре-гът
мн.ч. бре-го-ве
членувано бре-го-ве-те
бройна форма бря-га
звателна форма —

2. Бряг — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • брък
  • бряк
  • Бряк

Връзки