кощунствам

Речник на българския език

кощу̀нствам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

кощу̀нстваш, несв. Проявявам кощунство.

Грешни изписвания (7)

  • коштунствам
  • коштунствъм
  • кощунствъм
  • куштунствам
  • куштунствъм
  • кущунствам
  • кущунствъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ко-щун-с-т-вам ко-щун-с-т-ва-ме
2 лице ко-щун-с-т-ваш ко-щун-с-т-ва-те
3 лице ко-щун-с-т-ва ко-щун-с-т-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ко-щун-с-т-вах ко-щун-с-т-вах-ме
2 лице ко-щун-с-т-ва ко-щун-с-т-вах-те
3 лице ко-щун-с-т-ва ко-щун-с-т-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ко-щун-с-т-вах ко-щун-с-т-вах-ме
2 лице ко-щун-с-т-ва-ше ко-щун-с-т-вах-те
3 лице ко-щун-с-т-ва-ше ко-щун-с-т-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кощунствал съм кощунствала съм кощунствало съм кощунствали сме
2 лице кощунствал си кощунствала си кощунствало си кощунствали сте
3 лице кощунствал е кощунствала е кощунствало е кощунствали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях кощунствал бях кощунствала бях кощунствало бяхме кощунствали
2 лице беше кощунствал беше кощунствала беше кощунствало бяхте кощунствали
3 лице беше кощунствал беше кощунствала беше кощунствало бяха кощунствали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще кощунствам ще кощунстваме
2 лице ще кощунстваш ще кощунствате
3 лице ще кощунства ще кощунстват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм кощунствал ще съм кощунствала ще съм кощунствало ще сме кощунствали
2 лице ще си кощунствал ще си кощунствала ще си кощунствало ще сте кощунствали
3 лице ще е кощунствал ще е кощунствала ще е кощунствало ще са кощунствали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да кощунствам щяхме да кощунстваме
2 лице щеше да кощунстваш щяхте да кощунствате
3 лице щеше да кощунства щяха да кощунстват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм кощунствал щях да съм кощунствала щях да съм кощунствало щяхме да сме кощунствали
2 лице щеше да си кощунствал щеше да си кощунствала щеше да си кощунствало щяхте да сте кощунствали
3 лице щеше да е кощунствал щеше да е кощунствала щеше да е кощунствало щяха да са кощунствали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кощунствал съм кощунствала съм кощунствало съм кощунствали сме
2 лице кощунствал си кощунствала си кощунствало си кощунствали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кощунствал съм кощунствала съм кощунствало съм кощунствали сме
2 лице кощунствал си кощунствала си кощунствало си кощунствали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм кощунствал била съм кощунствала било съм кощунствало били сме кощунствали
2 лице бил си кощунствал била си кощунствала било си кощунствало били сте кощунствали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да кощунствам щяла съм да кощунствам щяло съм да кощунствам щели сме да кощунстваме
2 лице щял си да кощунстваш щяла си да кощунстваш щяло си да кощунстваш щели сте да кощунствате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм кощунствал щяла съм да съм кощунствала щяло съм да съм кощунствало щели сме да сме кощунствали
2 лице щял си да си кощунствал щяла си да си кощунствала щяло си да си кощунствало щели сте да сте кощунствали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих кощунствал бих кощунствала бих кощунствало бихме кощунствали
2 лице би кощунствал би кощунствала би кощунствало бихте кощунствали
3 лице би кощунствал би кощунствала би кощунствало биха кощунствали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ко-щун-с-т-вай ко-щун-с-т-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ко-щун-с-т-вал
непълен член ко-щун-с-т-ва-лия
пълен член ко-щун-с-т-ва-ли-ят
женски род ко-щун-с-т-ва-ла
членувано ко-щун-с-т-ва-ла-та
среден род ко-щун-с-т-ва-ло
членувано ко-щун-с-т-ва-ло-то
множествено число ко-щун-с-т-ва-ли
членувано ко-щун-с-т-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ко-щун-с-т-вал
женски род ко-щун-с-т-ва-ла
среден род ко-щун-с-т-ва-ло
множествено число ко-щун-с-т-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ко-щун-с-т-ващ
непълен член ко-щун-с-т-ва-щия
пълен член ко-щун-с-т-ва-щи-ят
женски род ко-щун-с-т-ва-ща
членувано ко-щун-с-т-ва-ща-та
среден род ко-щун-с-т-ва-що
членувано ко-щун-с-т-ва-що-то
множествено число ко-щун-с-т-ва-щи
членувано ко-щун-с-т-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ко-щун-с-т-вай-ки