кощунствал съм

Речник на българския език

1. кощунствал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

кощунствал съм е производна форма на кощунствам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. кощунствал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

кощунствал съм е производна форма на кощунствам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. кощунствал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

кощунствал съм е производна форма на кощунствам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).