кощунстваха

Речник на българския език

1. кощунстваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

кощунстваха е производна форма на кощунствам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кощунстваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

кощунстваха е производна форма на кощунствам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).