коте

Речник на българския език

ко̀те съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. ко̀тета, ср. Малкото на котка. Котката роди две котета.
същ. умал. ко̀тенце, мн. ко̀тенца, ср.

Грешни изписвания (1)

  • коти

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-те
членувано ко-те-то
мн.ч. ко-те-та
членувано ко-те-та-та