котенце

Речник на българския език

ко̀тенце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

вж. ко̀те

Грешни изписвания (3)

  • котенци
  • котинце
  • котинци

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-тен-це
членувано ко-тен-це-то
мн.ч. ко-тен-ца
членувано ко-тен-ца-та