координатен

Речник на българския език

координа̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • коорденатен
  • коорденатин
  • координатин
  • коурденатен
  • коурденатин
  • коурдинатен
  • коурдинатин
  • куорденатен
  • куорденатин
  • куординатен
  • куординатин
  • куурденатен
  • куурденатин
  • куурдинатен
  • куурдинатин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ко-ор-ди-на-тен
непълен член ко-ор-ди-нат-ния
пълен член ко-ор-ди-нат-ни-ят
ж. р. ко-ор-ди-нат-на
членувано ко-ор-ди-нат-на-та
ср. р. ко-ор-ди-нат-но
членувано ко-ор-ди-нат-но-то
мн. ч. ко-ор-ди-нат-ни
членувано ко-ор-ди-нат-ни-те