концлагер

Речник на българския език

ко̀нцлагер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ко̀нцлагери, (два) ко̀нцлагера, м. Концентрационен лагер (вж. лагер).

Грешни изписвания (3)

  • концлагир
  • концлъгер
  • концлъгир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-ц-ла-гер
непълен член кон-ц-ла-ге-ра
пълен член кон-ц-ла-ге-рът
мн.ч. кон-ц-ла-ге-ри
членувано кон-ц-ла-ге-ри-те
бройна форма кон-ц-ла-ге-ра
звателна форма