контурен

Речник на българския език

конту̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • контурин
  • кунтурен
  • кунтурин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кон-ту-рен
непълен член кон-тур-ния
пълен член кон-тур-ни-ят
ж. р. кон-тур-на
членувано кон-тур-на-та
ср. р. кон-тур-но
членувано кон-тур-но-то
мн. ч. кон-тур-ни
членувано кон-тур-ни-те