контур

Речник на българския език

конту̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. конту̀ри, (два) конту̀ра, м. Външните очертания на фигура, образ. В мъглата личат само контурите на блоковете. Контур на лицето.
прил. конту̀рен, конту̀рна, конту̀рно, мн. контурни. Контурна линия.

Грешни изписвания (1)

  • кунтур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-тур
непълен член кон-ту-ра
пълен член кон-ту-рът
мн.ч. кон-ту-ри
членувано кон-ту-ри-те
бройна форма кон-ту-ра
звателна форма