контраатакувам

Речник на българския език

контраатаку̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

контраатаку̀ваш, несв. и св.; Кого, какво. Провеждам контраатака.

Грешни изписвания (31)

  • контраатакувъм
  • контраатъкувам
  • контраатъкувъм
  • контраътакувам
  • контраътакувъм
  • контраътъкувам
  • контраътъкувъм
  • контръатакувам
  • контръатакувъм
  • контръатъкувам
  • контръатъкувъм
  • контръътакувам
  • контръътакувъм
  • контръътъкувам
  • контръътъкувъм
  • кунтраатакувам
  • кунтраатакувъм
  • кунтраатъкувам
  • кунтраатъкувъм
  • кунтраътакувам
  • кунтраътакувъм
  • кунтраътъкувам
  • кунтраътъкувъм
  • кунтръатакувам
  • кунтръатакувъм
  • кунтръатъкувам
  • кунтръатъкувъм
  • кунтръътакувам
  • кунтръътакувъм
  • кунтръътъкувам
  • кунтръътъкувъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице кон-т-ра-а-та-ку-вам кон-т-ра-а-та-ку-ва-ме
2 лице кон-т-ра-а-та-ку-ваш кон-т-ра-а-та-ку-ва-те
3 лице кон-т-ра-а-та-ку-ва кон-т-ра-а-та-ку-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице кон-т-ра-а-та-ку-вах кон-т-ра-а-та-ку-вах-ме
2 лице кон-т-ра-а-та-ку-ва кон-т-ра-а-та-ку-вах-те
3 лице кон-т-ра-а-та-ку-ва кон-т-ра-а-та-ку-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице кон-т-ра-а-та-ку-вах кон-т-ра-а-та-ку-вах-ме
2 лице кон-т-ра-а-та-ку-ва-ше кон-т-ра-а-та-ку-вах-те
3 лице кон-т-ра-а-та-ку-ва-ше кон-т-ра-а-та-ку-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице контраатакувал съм контраатакувала съм контраатакувало съм контраатакували сме
2 лице контраатакувал си контраатакувала си контраатакувало си контраатакували сте
3 лице контраатакувал е контраатакувала е контраатакувало е контраатакували са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях контраатакувал бях контраатакувала бях контраатакувало бяхме контраатакували
2 лице беше контраатакувал беше контраатакувала беше контраатакувало бяхте контраатакували
3 лице беше контраатакувал беше контраатакувала беше контраатакувало бяха контраатакували
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще контраатакувам ще контраатакуваме
2 лице ще контраатакуваш ще контраатакувате
3 лице ще контраатакува ще контраатакуват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм контраатакувал ще съм контраатакувала ще съм контраатакувало ще сме контраатакували
2 лице ще си контраатакувал ще си контраатакувала ще си контраатакувало ще сте контраатакували
3 лице ще е контраатакувал ще е контраатакувала ще е контраатакувало ще са контраатакували
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да контраатакувам щяхме да контраатакуваме
2 лице щеше да контраатакуваш щяхте да контраатакувате
3 лице щеше да контраатакува щяха да контраатакуват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм контраатакувал щях да съм контраатакувала щях да съм контраатакувало щяхме да сме контраатакували
2 лице щеше да си контраатакувал щеше да си контраатакувала щеше да си контраатакувало щяхте да сте контраатакували
3 лице щеше да е контраатакувал щеше да е контраатакувала щеше да е контраатакувало щяха да са контраатакували
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице контраатакувал съм контраатакувала съм контраатакувало съм контраатакували сме
2 лице контраатакувал си контраатакувала си контраатакувало си контраатакували сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице контраатакувал съм контраатакувала съм контраатакувало съм контраатакували сме
2 лице контраатакувал си контраатакувала си контраатакувало си контраатакували сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм контраатакувал била съм контраатакувала било съм контраатакувало били сме контраатакували
2 лице бил си контраатакувал била си контраатакувала било си контраатакувало били сте контраатакували
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да контраатакувам щяла съм да контраатакувам щяло съм да контраатакувам щели сме да контраатакуваме
2 лице щял си да контраатакуваш щяла си да контраатакуваш щяло си да контраатакуваш щели сте да контраатакувате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм контраатакувал щяла съм да съм контраатакувала щяло съм да съм контраатакувало щели сме да сме контраатакували
2 лице щял си да си контраатакувал щяла си да си контраатакувала щяло си да си контраатакувало щели сте да сте контраатакували
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих контраатакувал бих контраатакувала бих контраатакувало бихме контраатакували
2 лице би контраатакувал би контраатакувала би контраатакувало бихте контраатакували
3 лице би контраатакувал би контраатакувала би контраатакувало биха контраатакували
Повелително наклонение
единствено число множествено число
кон-т-ра-а-та-ку-вай кон-т-ра-а-та-ку-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род кон-т-ра-а-та-ку-ван
непълен член кон-т-ра-а-та-ку-ва-ния
пълен член кон-т-ра-а-та-ку-ва-ни-ят
женски род кон-т-ра-а-та-ку-ва-на
членувано кон-т-ра-а-та-ку-ва-на-та
среден род кон-т-ра-а-та-ку-ва-но
членувано кон-т-ра-а-та-ку-ва-но-то
множествено число кон-т-ра-а-та-ку-ва-ни
членувано кон-т-ра-а-та-ку-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род кон-т-ра-а-та-ку-вал
непълен член кон-т-ра-а-та-ку-ва-лия
пълен член кон-т-ра-а-та-ку-ва-ли-ят
женски род кон-т-ра-а-та-ку-ва-ла
членувано кон-т-ра-а-та-ку-ва-ла-та
среден род кон-т-ра-а-та-ку-ва-ло
членувано кон-т-ра-а-та-ку-ва-ло-то
множествено число кон-т-ра-а-та-ку-ва-ли
членувано кон-т-ра-а-та-ку-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род кон-т-ра-а-та-ку-вал
женски род кон-т-ра-а-та-ку-ва-ла
среден род кон-т-ра-а-та-ку-ва-ло
множествено число кон-т-ра-а-та-ку-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род кон-т-ра-а-та-ку-ващ
непълен член кон-т-ра-а-та-ку-ва-щия
пълен член кон-т-ра-а-та-ку-ва-щи-ят
женски род кон-т-ра-а-та-ку-ва-ща
членувано кон-т-ра-а-та-ку-ва-ща-та
среден род кон-т-ра-а-та-ку-ва-що
членувано кон-т-ра-а-та-ку-ва-що-то
множествено число кон-т-ра-а-та-ку-ва-щи
членувано кон-т-ра-а-та-ку-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

кон-т-ра-а-та-ку-вай-ки