контраатакувало

Речник на българския език

1. контраатакувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

контраатакувало е производна форма на контраатакувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. контраатакувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

контраатакувало е производна форма на контраатакувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. контраатакувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

контраатакувало е производна форма на контраатакувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. контраатакувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

контраатакувало е производна форма на контраатакувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).