контраатакувал

Речник на българския език

1. контраатакувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

контраатакувал е производна форма на контраатакувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. контраатакувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

контраатакувал е производна форма на контраатакувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. контраатакувал — мин. деят. св. прич. м. р.

контраатакувал е производна форма на контраатакувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. контраатакувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

контраатакувал е производна форма на контраатакувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).