контраата̀ка
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. контраата̀ки, ж. Атака в отговор на нападение; контранападение. Започвам контраатака. В този мач футболистите имаха добри контраатаки, но не успяха да вкарат гол.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- контраатакъ
- контраътака
- контраътакъ
- контръатака
- контръатакъ
- контръътака
- контръътакъ
- кунтраатака
- кунтраатакъ
- кунтраътака
- кунтраътакъ
- кунтръатака
- кунтръатакъ
- кунтръътака
- кунтръътакъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | кон-т-ра-а-та-ка | |
|---|---|---|
| членувано | кон-т-ра-а-та-ка-та | |
| мн.ч. | кон-т-ра-а-та-ки | |
| членувано | кон-т-ра-а-та-ки-те | |
| звателна форма | — | |