противоудар

Речник на българския език

противоу̀дар съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. противоудари, (два) противоудара, м. Военна операция срещу атака, настъпление на противника; контранастъпление, контраатака, контраофанзива.

Грешни изписвания (15)

  • протевоудар
  • протевоудър
  • протевуудар
  • протевуудър
  • противоудър
  • противуудар
  • противуудър
  • прутевоудар
  • прутевоудър
  • прутевуудар
  • прутевуудър
  • прутивоудар
  • прутивоудър
  • прутивуудар
  • прутивуудър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-ти-во-у-дар
непълен член про-ти-во-у-да-ра
пълен член про-ти-во-у-да-рът
мн.ч. про-ти-во-у-да-ри
членувано про-ти-во-у-да-ри-те
бройна форма про-ти-во-у-да-ра
звателна форма