консултант

Речник на българския език

консулта̀нт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. консулта̀нти, м. Специалист в някоя област, който дава съвети или мнение като специалист. Консултант при писане на историческа книга. Той ми беше консултант при обзавеждането на жилището.
прил. консулта̀нтски, консулта̀нтска, консулта̀нтско, мн. консулта̀нтски.

Грешни изписвания (3)

  • консолтант
  • кунсолтант
  • кунсултант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-сул-тант
непълен член кон-сул-тан-та
пълен член кон-сул-тан-тът
мн.ч. кон-сул-тан-ти
членувано кон-сул-тан-ти-те
бройна форма кон-сул-тан-ти
звателна форма кон-сул-тан-те