конвенциона̀лен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
конвенциона̀лна, конвенциона̀лно, мн. конвенциона̀лни, прил.
1. Който е приет по договор или при някакви условия. Конвенционално оръжие.
2. Който е обикновен, общоприет. Документите ще минат по конвенционалния ред.
същ. конвенциона̀лност, конвенционалността̀, ж.
1. Който е приет по договор или при някакви условия. Конвенционално оръжие.
2. Който е обикновен, общоприет. Документите ще минат по конвенционалния ред.
същ. конвенциона̀лност, конвенционалността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (31)
- конвенцеонален
- конвенцеоналин
- конвенцеунален
- конвенцеуналин
- конвенционалин
- конвенциунален
- конвенциуналин
- конвинцеонален
- конвинцеоналин
- конвинцеунален
- конвинцеуналин
- конвинционален
- конвинционалин
- конвинциунален
- конвинциуналин
- кунвенцеонален
- кунвенцеоналин
- кунвенцеунален
- кунвенцеуналин
- кунвенционален
- кунвенционалин
- кунвенциунален
- кунвенциуналин
- кунвинцеонален
- кунвинцеоналин
- кунвинцеунален
- кунвинцеуналин
- кунвинционален
- кунвинционалин
- кунвинциунален
- кунвинциуналин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | кон-вен-ци-о-на-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | кон-вен-ци-о-нал-ния | ||
| пълен член | кон-вен-ци-о-нал-ни-ят | ||
| ж. р. | кон-вен-ци-о-нал-на | ||
| членувано | кон-вен-ци-о-нал-на-та | ||
| ср. р. | кон-вен-ци-о-нал-но | ||
| членувано | кон-вен-ци-о-нал-но-то | ||
| мн. ч. | кон-вен-ци-о-нал-ни | ||
| членувано | кон-вен-ци-о-нал-ни-те | ||