комбинатѝвен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
комбинатѝвна, комбинатѝвно, мн. комбинатѝвни, прил. Който умее да свързва и съчетава нещата така, че има успехи в съответната дейност. Комбинативен човек. Комбинативен ум.
същ. комбинатѝвност, комбинативността̀, ж.
същ. комбинатѝвност, комбинативността̀, ж.
Грешни изписвания (15)
- комбенативен
- комбенативин
- комбенътивен
- комбенътивин
- комбинативин
- комбинътивен
- комбинътивин
- кумбенативен
- кумбенативин
- кумбенътивен
- кумбенътивин
- кумбинативен
- кумбинативин
- кумбинътивен
- кумбинътивин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ком-би-на-ти-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ком-би-на-тив-ния | ||
| пълен член | ком-би-на-тив-ни-ят | ||
| ж. р. | ком-би-на-тив-на | ||
| членувано | ком-би-на-тив-на-та | ||
| ср. р. | ком-би-на-тив-но | ||
| членувано | ком-би-на-тив-но-то | ||
| мн. ч. | ком-би-на-тив-ни | ||
| членувано | ком-би-на-тив-ни-те | ||