комбинативност

Речник на българския език

комбинатѝвност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • комбенативност
  • комбенативнуст
  • комбенътивност
  • комбенътивнуст
  • комбинативнуст
  • комбинътивност
  • комбинътивнуст
  • кумбенативност
  • кумбенативнуст
  • кумбенътивност
  • кумбенътивнуст
  • кумбинативност
  • кумбинативнуст
  • кумбинътивност
  • кумбинътивнуст
  • комбенативнос
  • комбенативнус
  • комбенътивнос
  • комбенътивнус
  • комбинативнос
  • комбинативнус
  • комбинътивнос
  • комбинътивнус
  • кумбенативнос
  • кумбенативнус
  • кумбенътивнос
  • кумбенътивнус
  • кумбинативнос
  • кумбинативнус
  • кумбинътивнос
  • кумбинътивнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ком-би-на-тив-ност
членувано ком-би-на-тив-ност-та
мн.ч. ком-би-на-тив-нос-ти
членувано ком-би-на-тив-нос-ти-те
звателна форма