кома

Речник на българския език

ко̀ма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. В медицината — пълно безсъзнание с отслабени реакции към външни дразнения. Изпадам в кома. Излизам от кома. Той е в кома от два дни.

Грешни изписвания (1)

  • комъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ма
членувано ко-ма-та
мн.ч. ко-ми
членувано ко-ми-те
звателна форма