комата

Речник на българския език

1. комата — ед. ч. членувано

комата е производна форма на кома (ед. ч. членувано).

2. комата — ед. ч. непълен член

комата е производна форма на комат (ед. ч. непълен член).

3. комата — бройна форма

комата е производна форма на комат (бройна форма).